Старобългарски речник
тат 
тат -таѭ -таш несв Тая, крия нещо нкътоже бо таѩ врѣдъ сво. а не покаꙁаѩ его враю. т ꙇцѣлѣетъ СЕ 68а 8 нкътоже бо ѹкрадъ ьто господа своего. ꙇ таѩ млостꙑнѭ прметъ СЕ 68b 18 ꙇсповѣдаемъ благодѣть. проповѣдаемъ мⷧсть. не тамъ благодѣанѣ СЕ 4b 8 СЕ Гр κρύπτω Нвб тая [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА