Старобългарски речник
сумеонъ 
сумеонъ -а м ЛИ 1. Симеон Богоприимец — ерусалимски старец пророк, посрещнал Йосиф и Мария в храма, където те довели Христос на 40ия ден след раждането му за ритуално посвещаване на Бога като първороден син [срв. Изх 34.19—20, Чис 18.15—16]. Пр. на 3 февруари ꙇ се бѣ къ въ лмѣ. емѹже мѧ сѵмеонъ. ꙇ къ съ правъденъ  ьствъ. аѩ ѹтѣхꙑ ꙁдрвꙑ. ꙇ дхъ бѣ стъ въ немь М Лк 2.25 З А СК Б ꙇ блгслв ѣ сѵмеонъ  рее къ мар матер его. се лежтъ съ на падене  на въстане мъногомъ въ л М Лк 2.34 З А СК Б  блві сѵмеонъ ба  рее А Лк 2.28 З СК Б егоже і пріѩтъ. ѣко семьонъ етерь. ветъхꙑ дьнемъ бъ ѣко въ рѫцѣ своі К 14а 34 Срв. С452.17 дьнесь же въ старꙑхъ мѣсто. несъмꙑслънꙑхъ отроці сърѣтѫ спсітелѣ. ѣко сѵмеонъ К 1а 35—36 ꙇногда бо сѵмеонъ сърѣте ха. ꙇ на р(.)кѹ пріѩтъ прѣвѣънаго ба К 1а 31 Срв. С326.9 нꙑнꙗ же вь старьць мѣсто несьмꙑсльнь. дѣт съпаса сьрѣтошꙙ акꙑ сѵмеѡна С 326.14 2. Симеон [Симон], наречен брат Господен по плът — брат [или сродник] на Христос, един от 70–те апостоли, според традицията втори ерусалимски епископ [62—107 г.?] след ап. Яков. Умр. мъченически ок. 107 г. Пр. на 27 април [13, 18 и 21 септември, а през IX в. и на Неделята след Въздвижение — 18 септември] памѧⷮ стго семеѡна. по плът ѫжк г(нѣ архепскп)а ерсл(м) Е 29б 16 ї страстъ. стѧ теѡдор.  мѫенкѹ семеонꙋ. епїскпꙋ Е 35а 11 3. Симеон Стълпник — ранновизантийски аскет пустинник в Мала Азия [ок. 357—460 г.]. Пр. на 1 септември наѧтъкъ ндктѡнѹ.  памѧтъ. прѣпдобномѹ оцѹ нашемѹ семеонѹ Е 20а 12 въ ꙁем же апамстѣ моностꙑрь бѣаше. вь н҄емже бѣ мѫжъ нѣкꙑ агг҄ельско жт мꙑ.  подобьно нравомъ жт. прѣмѫдрааго сумеѡна пріобрѣтъ. на стлъпѣ бо бѣаше стоѧ С 557.22 4. Симеон Дивногорец — ранновизантийски отшелник, родом от Антиохия Сирийска [ок. 521 г.], син на Йоан и Марта, последовател на Йоан Стълпник. Умр. ок. 596 г. Пр. на 24 май [през IX в. и на 23 май] мⷺца маⷺ҇ ҃в҃. стⷢ҇а сѵмеона бъвшаго на двнѣ горѣ А 146b 8 5. Симеон — мъченик [най–вероятно се касае за Симеон Стълпник — вж. сумеонъ 6. с пренасяне паметта му от 1 на 4 септември]. Пр. на 4 септември стрстъ. стхъ мкⷱ҇ъ. васлѣ (с)емеона Е 24б 9 7. Симеон I Велики [864— 927 г.] — български княз [от 893 г.] и цар [917—927 г.], син на княз Борис I сьде лежтъ мость рьгѹбꙑлꙗ бꙑвꙑ пр сѵмеонѣ цр  пр петрѣ цр МН 8. Симеон — име, познато от надпис. ( въ )мѧ отьца  сьіна  свѧтааг(о) д(ѹха) поклон сѧ рабъ неклю(мъ) (с)умеон първое въ църкв мѣсѧца аугѹста въ. ла БН сумеонъ богопрмьць Συμεών ὁ Θεωδόχος Симеон Богоприимец мⷺ҇ца феⷬ҇р в҃ стаго сѵмеона бопремꙿца А 142b 9 М З А СК Б Е К С БН МН П4 Гр Συμεών От евр Šim‘ōn < šāma ’чуя, слушам’ сьмеонъ съмеонъ семьонъ сѵмеонъ сѵмеѡнъ семеонъ семеѡнъ смеонъ сумеон Нвб Симеон м ЛИ Симон м ЛИ Симеонка ж ЛИ Симеонов ФИ Симонов ФИ СтИл,РЛФИ