Старобългарски речник
сѹкъно
сѹкъно
-а
ср
Сукно, дебел плат
повелѣ соль съ оцътомъ съмѣсвъше полват ранꙑ го. сѹкномъ въстрат
С
116.19—20
Срв.
С161. 17—18
С179.1—2
повелѣ кнꙙꙁь бт ꙗ жъꙁлмъ по ребромъ. власѣномъ сѹкномъ вьстрат ранꙑ ю
С
213. 11
Изч
С
Гр
[τὰ] τρίχινα
[τὸ] ὕφασμα τρίχινον
сѹкно
Нвб
сукно
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
ЕА