Старобългарски речник
срѣмьскъ
срѣмьскъ
-ꙑ
прил
МИ
срѣмьскꙑ градъ
τοῦ Σερμίου πόλις
Град Срем [Sirmium], античен и средновековен град [дн. Сремска Митровица във Войводина]
же бꙑстъ о блаженѣмъ рне епскѹпѣ еремскааго (погр. вм. срѣмьскааго, Север., с. 252, бел. под линия) града. кротост рад лхꙑѧ
С
252.12
Изч
С
Нвб
сремски
ЕА