Старобългарски речник
салъмана 
салъмана -ꙑ м ЛИ Салман — мадиамски цар, разбит заедно със Зевей от вожда на израилския племенен съюз Гедеон [Съд 8.5—21] положі кънѩ (!) іхъ ѣко ї орова ї ꙁва і ꙁевеа і салъманѹ (!). вьсѩ кънѩꙁѩ іхъ СП 82.12 Изч СП Гр Σαλμανά [вар. Σελμανά] От евр ̣Salmunnā