Старобългарски речник
рꙑбтвъ 
рꙑбтвъ -а м Рибар; човек, който лови риба ꙇ вдѣвъ дъва корабца стоѩшта пр еꙁерѣ. рꙑбъꙇтвꙑ же ошедъше отъ неѭ плакаахѫ мрѣжѧ М Лк 5.2 Изч М А Гр ἁλιεύς рꙑбъꙇтвъ рꙑбітвъ Вж. при рꙑбар҄ь Нвб