Старобългарски речник

рнѫт сѧ

рнѫт сѧ -рнѫ сѧ -рнеш сѧ св Хвърля се, нахвърля се то слꙑшавъше отъ стааго мѫжа. града того мѫж. рнѫшꙙ сꙙ на ѹкорꙁнꙑ  бьньꙗ. не послѹшаѭште го С 535.19 Изч С Нвб Срв рина, рия ’греба ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА копая ’ ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА