Старобългарски речник
растьлѣт 
растьлѣт -растьлѣѭ -растьлѣш св Покваря се, развратя се рее беꙁѹменъ въ срдці своемъ нѣстъ ба. растьлѣшѩ і омраꙁішѩ сѩ въ беꙁаконенꙑ нѣстъ творѧ добра СП 52.2 Срв. СП13.1 Изч СП Гр διαφϑείρομαι Нвб разтлея се книж остар ВА НГер ЕтМл БТР АР