Старобългарски речник
растопт 
растопт -растоплѭ -растопш св 1. Разтопя, превърна нещо в течност повелѣшꙙ прнест олово.  растопвъше въꙁліꙗт на о.  въ ноꙁдр мѹ вълꙗт С 264.21 2. Стопля, сгрея, сгорещя [образно] ꙁаѹтра. гда топлꙑ ꙁарꙙ божьства прострѣ.  омрьтвѣвъшꙙ дꙗволомъ дѹшꙙ растоп. нѣстъ же ѹкрꙑтъ топлотꙑ го С 348.27 Изч С Гр λύω ἐκϑερμαίνω Нвб разтопя, разтопявам ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА