Старобългарски речник
распьрѣнь 
распьрѣнь -ꙗ ср Раздор, разпра, кавга, спор да отъстѫптъ отъ васъ вꙿсе ослѹшане. протвьно слово. гръдость. ꙁавсть. ръвене. ѣрость. кль. хѹлене ... распьрѣне. репътане. шепътане СЕ 91b 17—18 Изч СЕ Гр φιλονεικία распьрѣне Нвб Срв разправа, разправия ж ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР