Старобългарски речник
раскаꙁт 
раскаꙁт -раскажѫ -раскаꙁш св Наруша, престана да спазвам [предписания, правила]  вьсꙙ т ѹкаꙁꙑ дастъ. да хранш тꙑ мѣрꙑ.  данааго т правьнꙗ (не) раскаꙁш С 383.11 Изч С Гр διαφϑείρω Вж. при каꙁт Нвб