Старобългарски речник
раꙁлѣнт сѧ 
раꙁлѣнт сѧ -раꙁлѣнѭ сѧ -раꙁлѣнш сѧ св Проявя леност, занемаря, пренебрегна нещо да не къждо се ѹправвъ. акꙑ вьсе ѹправвꙿ о процѣѣмь раꙁлѣнтъ сꙙ. полагаатꙿ сѭ пртѫ довьльнѫ на прѣпьрѣн С 371.18 Изч С Гр ἀμελέω Нвб разленя се, разленям се остар диал