Старобългарски речник
пьрат
пьрат
-перѫ
-переш
несв
Излитам нависоко, възнасям се
нашꙙ дѹшꙙ. тꙙжькѫѭ пльть. акꙑ велко брѣмꙙ съвръгъша. ѹдобь перѫтъ къ творьцѹ
С
390.10
Изч
С
Гр
ἀναπέτομαι
Нвб
Срв
перя, перча
’държа разтворени крилата си’
ОА
ВА
НГер
ЕтМл
БТР
РБЕ
