Старобългарски речник
прѣтѣкат 
прѣтѣкат -прѣтѣкаѭ -прѣтѣкаш несв За мнозина — събираме се, стичаме се, прииждаме бързо деже їѡсфъ  нкодмъ. не тѹ л сьнꙙшꙙ сꙙ.  вьс бож аггелъ народ.  вараѭтъ херовмъ.  прѣтѣкаѭтъ серафмъ С 458.13 Изч С Гр συντρέχω Нвб Срв претека ’пресрещна’ диал НТ ЕтМл претичам ОА ВА ЕтМл БТР АР