Старобългарски речник
прѣславьнъ 
прѣславьнъ -ꙑ прил 1. Преславен, славен, изпълнен с Божията слава въꙁглашене ... о прѣстѣ. стѣ. прѣсла(в)ьнѣ. блгвенѣ. влдц наше (б)рц СС IIIb 7—8 Срв. СЕ61а 25 СЕ63а 11 СЕ98b 15 (о) стѣмь оанѣ ... ꙇ о стꙑхъ прѣславънꙑхъ аплѣхъ СС IIIb 12 въ прѣславънъ тъ день памꙙт стааго конона С 35.5—6 ꙗкоже похвалт мѫжꙙ прѣславьнꙑ С 533.27 Достоен за прослава, славен, будещ възхищение. вдѣт ѹдо прѣславьно. како тѣлеса стꙑхъ ношаахѫ сꙙ. сквоꙁѣ водѫ С 66.30 ѡ двънꙑмъ  прѣславънꙑмъ дѣломъ. кꙿто не въсꙿѹдтъ сꙙ остроѭ вѣроѭ сеѭ. како ... дръꙁнѫшꙙ. како ... прстѫпшꙙ С 55.13 ѹꙙстьно орѫд вдѣшꙙ  прѣславьно. гробъ тъштъ. жде прѣжде положена вдѣшꙙ С 445.26 Прочут, прославен. прѣславьнъ нꙑнꙗ херсоньскꙑ градъ бꙑстъ С 543.1 2. Като същ. прѣславьно ср ед прѣславьна ср мн τὸ παράδοξον, [τὰ] δεδοξασμένα Чудо, чудеса, нещо славно, удивително, чутовно прѣславьно гла сѩ о тебѣ граде бжьі СП 86.3 Срв. Е27а 1 прѣславьна глаголашѧ сꙙ о тебѣ граде С 247.30 Е СП СЕ СС С Гр ὑπερένδοξος πανεύφημος ἔνδοξος παράδοξος прѣславънъ Нвб преславен ОА ВА НТ ЕтМл БТР АР Срв Преслав МИ Преславец МИ Преславен МИ Преславци МИ СНМБ Преслав м ЛИ Преслава ж ЛИ Преславка ж ЛИ Преславски ФИ СтИл,РЛФИ