Старобългарски речник
прѣобраꙁт сѧ 
прѣобраꙁт сѧ -прѣображѫ сѧ -прѣобраꙁш сѧ св Преобразя се, променя вида си ꙇ прѣобраꙁ сѧ прѣдъ нм. ꙇ просвьтѣ сѧ лце его ѣко слънъце. а рꙁꙑ его бꙑшѧ бѣлꙑ ѣко свѣтъ М Мт17.2 ЗI, А. Срв. Мк 9.2 Изч М З А Гр μεταμορφόομαι Вж. при прѣобраꙁт Нвб