Старобългарски речник
прѣмнѫт 
прѣмнѫт -прѣмнѫ -прѣмнеш св 1. Прен. Прекрача, наруша устав, закон не вь сласть бо ѹже тъ прметъ. прѣмнѫвъ потрѣбьнꙑѧ ѹставꙑ С 494.30 2. Прен. Премина, мина по–нататък, завърша едно действие и започна друго  аб сътвор прослꙑшат глѹхѹѹмѹ.  прѣмнѫвъ къ ѹстомъ.  тѣмъ жде обраꙁомъ кръстънꙑмъ сътворвъ отвръꙁе мѹ ѹста С 552.30 3. Прен. За разказ, мисли — пренасям се на друг обект на разказа, минавам на друга тема ꙗже да не съ пръва повѣст насꙑштен сътворѫ. хотꙙ прѣмнѫ. та дна о н҄емъ съповѣдаѧ. ꙗже въсѣмъ съпроста ꙗвьн навѣдѫштмъ того С 278.28 Изч С Гр ὑπερβαίνω Нвб премина, преминавам ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА