Старобългарски речник
прѣлюбодѣꙗнь 
прѣлюбодѣꙗнь -ꙗ ср Прелюбодеяние, нарушаване на съпружеската вярност, изневяра првѣсѧ же кънжьнц  фарсе женѫ вь прѣлюбодѣан ѩтѫ М Йо 8.3 З ѹтелю с жена ѩта естъ нꙑнѣ въ прѣлюбодѣан М Йо 8.4 З отъ срдца бо сходѧтъ. помꙑшленѣ ꙁъла. ѹбства прѣлюбодѣанѣ. любодѣанѣ. татьбꙑ лъжесъвѣдѣнѣ М Мт 15.19 З. Срв.Мк 7.21 М З врагомь ꙁълѣ прѣльщаемъ. прсно въпадаѭ въ блѫдꙑ. ꙇ прѣлюбодѣанѣ. въ раꙁбоѩ СЕ 68а 21—22 Изч М З СЕ Гр μοιχεία μοιχεύομαι прѣлюбодѣан Нвб прелюбодеяние ОА ВА ЕтМл БТР АР