Старобългарски речник
прѣꙁьрѣнь
прѣꙁьрѣнь
-ꙗ
ср
Недоглеждане, пропуск, пренебрежение
крѣпъко помꙑшлѣѩ. бꙑвъше пръвѹмѹ цреві ꙇлвѹ. саѹлѹ. ꙇ не ꙁа велье прѣꙁьрьрѣнье. (погр. вм. прѣꙁьрѣнье, Достал, с. 56, бел. под линия) оть пророка саѹла
К
2b 36—37
Изч
К
прѣꙁьрѣнье
Нвб
Срв
презрение
ОА
ВА
АК
ЕтМл
БТР
АР
