Старобългарски речник
прѣдъложт сѧ 
прѣдъложт сѧ -прѣдъложѫ сѧ -прѣдъложш сѧ св прѣдъложт сѧ самъ προτίϑημι ἐμαυτόν Самопожертвам се, дам живота си за нещо гі бже нашъ. прѣдъложе сѧ самъ. агнець непороенъ. ꙁа жвотъ вꙿсего мра СС IIb 3 Изч СС Вж. при прѣдъложт Нвб