Старобългарски речник

прѣвт сѧ

прѣвт сѧ -прѣвьѭ сѧ -прѣвьш сѧ св Обвия се, увия се в нещо; загърна се въставъ съ веерѧ. прѣввъ сѧ плащанцеѭ. ѹмꙑвъ ногꙑ ѹенкомъ свомъ. похвал ба. ꙇ шедъ на горѫ елеонъскѫѭ. помол сѧ вееръ трщ СЕ 46b 20—21 Изч СЕ Нвб Срв превия ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА