Старобългарски речник
протрьꙃат сѧ
протрьꙃат сѧ
-протрьꙃаѭ сѧ
-протрьꙃаш сѧ
несв
Разкъсвам се, раздирам се, прокъсвам се
ꙇ се сътворьше. обѧсѧ мъножъство рꙑбъ много. протръꙁааше же сѧ мрѣжа хъ
М
Лк 5.6
Изч
М
З
А
Гр
διαρρήσσομαι
протръꙁат сѧ
Нвб
Срв
[из]тръгам
диал
НГер
ДА
