Старобългарски речник
простѣ 
простѣ нареч По–скоро, незабавно да оставмꙿ жꙁнодавьца.  поклонмъ сꙙ богомъ стѹждмъ. нъ простѣ твор же хоштеш о насъ. раꙁгнѣвавъ же сꙙ кнꙙꙁъ. повелѣ раꙁдърат рꙁꙑ хъ С 176.19—20 Изч С Гр συντόμως Нвб Срв просто