Старобългарски речник
пробт 
пробт -пробѭ -пробш св Разцепя, разделя. пробі [глоса към раꙁвръꙁе] СП 100 b 5—6 пробвꙑ жьꙁломь море. ꙇ люд своѩ ногам не омоьшам сѧ проведъшемъ СЕ 52b 10 пробт главѫ [комѹ] κεφαλιόω Строша главата [някому] ꙇ пакꙑ посъла къ нмъ дрѹгꙑ рабъ. ꙇ того каменемь бвъше пробшѧ главѫ емѹ. ꙇ посълашѧ бещьстъна М Мк 12.4 Изч М З СП СЕ Гр ῥήγνυμι διαρρήγνυμι пробіт Нвб пробия, пробивам ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Пробитника МИ ГХ,ТБИ Пробит камък МИ ГХ,МИМ