Старобългарски речник
прѩт сѧ 
прѩт сѧ -прмѫ сѧ -прмеш сѧ св 1. За растение — вкореня се, хвана се два о лѣто въꙁмогошꙙ сꙙ прѧт садове многꙑѧ рад хѹхотꙑ (!) ...  ꙁновъ велкꙑхъ С 301.23 2. Прен. Утвърдя се, укрепя се сего дѣл҄ьма етврьтъ се дьнꙿ мамъ бесѣдѹѧ съ вам о молтвѣ ꙁа врагꙑ да твръдо бѫдетъ ѹенꙗ слово. ꙙсто ѹенмъ прмъ сꙙ С 407.1 Изч С Гр κρατέομαι ῥιζόομαι прѧт Вж. при прѩт Нвб