Старобългарски речник

пртъкъ

пртъкъ -а м Халка, брънка от верига ꙗкоже бо вь вергахъ ꙁлатахъ. пртокꙑ дрѹгъ дрѹꙁѣ сьплетенъ. дно дного дръжтъ сꙙ сьплетенꙑхъ кождо ... сце  свꙙтꙑхъ еуагг҄ел ѹдеса. дрѹгъ отъ дрѹга направьꙗѭтъ С 318.15 Изч С Гр κρικίον пртокъ Нвб притък ЕтБАН