Старобългарски речник
прстѫпт 
прстѫпт -прстѫплѭ -прстѫпш св 1. Приближа се към някого, отида при някого, пристъпя прстѫпшѧ къ немѹ хром  слѣп ...  сцѣл ѩ М Мт 21.14 ЗI ЗП  прстѫпьше ѹенц его вьꙁѧсѧ тѣло его М Мт 14.12 З анћл бо гнь съшедъ с нбсе. ꙇ прстѫпь отъвал камень отъ двьре гроба М Мт 28.2 З, А, СК. Срв. С444.22—23 въ тъ асъ прстѫпшѧ ѹенц къ сѵ глште М Мт 18.1 ЗI А прістѫпте кь немѹ і просвѣтте сѩ СП 33.6 Срв. СЕ106а 5—6 нъ врѣмѧ естъ юже. къ стѣі. ꙇ страшънѣі трапеꙁѣ прістѫпіті. вьсі ѹбо да прістѫпімъ К 8а 4, 5 Срв. С420.7—8 прстѫпвъ пожьр богомъ С 2.8 Срв. С7.5 С7.12—13 С23.6 С113.2 еугѫ днѫ оставвꙿшѹ. прстѫп дꙗволъ.  ... прѣльст ѭ С 9.14 прстѫп къ асклпю  тъ тꙙ стѣлтъ С 115.5 како ѹбо сьмѣахѫ же толь страшв прстѫпт С 441.17 Образно. ї тъма о деснѫѭ твоѭ. къ тебѣ не прістѫпітъ СП 90.7 ї рана не прістѫпітъ тѣлесі твоемь СП 90.10 2. Прен. Започна да върша нещо, пристъпя към някакво действие како бе сѫмьнѣнꙗ къ мѫеню прстѫпшꙙ С 55.17 съ страхомъ ... къ гръдѹѹмѹ  страшънѹѹмꙋ прстѫпте комьканю С 405.23 3. Присъединя се, приобщя се пото ... къ сѹтьнѣ.  крьстꙗньстѣ вѣрѣ прстѫп С 101.10 стꙑ еппъ ... молꙗаше нелцемѣрьнѣ прстѫпт къ хсов С 541.11 блюдѣте сѧ. къ комѹ прстѫпсте СЕ 97b 7 4. Отнеса се, обърна се към някого мольбѫ прношааше ... владꙑцѣ.  ... въ ѹмѣ вьпꙗше. дръꙁохъ прстѫпт к тебѣ господ С 391.23—24 М З А СК Б ЗП У СП СЕ К С Гр προσέρχομαι ἐφίσταμαι ἐγγίζω ἐνίσταμαι ἐπιτίϑεμαι συναπάγομαι συνέρχομαι παραβαίνω προσεγγίζω προέρχομαι πρόσειμι [ἰέναι] συναρμόζομαι прістѫпт прістѫпіті прістѫпіт Нвб пристъпя, пристъпвам, пристъпям диал ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР