Старобългарски речник
прселт сѧ 
прселт сѧ -прселѭ сѧ -прселш сѧ св Заселя се при някого, настаня се ѣко бъ не хотѩ беꙁаконьѣ тꙑ есі. не пріселітъ сѩ къ тебѣ лѫвꙑ (!) СП 5.5 Изч СП Гр παροικέω пріселіт сѩ Нвб Срв приселец м остар РРОДД