Старобългарски речник
пробьщт сѧ 
пробьщт сѧ -пробьщѫ сѧ -пробьщш сѧ св Приобщя се към някого или нещо, присъединя се дондеже не отъстѫптъ ...  вьсѣьстѣ цръкв сповѣстъ пробьштт сꙙ С 298.30 обѣшта сꙙ съ ꙁвѣштанмъ вьсѣьстѣ цръкв пробьштт сꙙ С 299.4 пробьштте сꙙ рѣшꙙ нашемь весел.  пѣсн да навꙑкнете С 321.4 сьде м нꙑнꙗ слѹхъ подадте мол҄ѫ. ꙗкоже похвалт мѫжа прѣславьнꙑ.  ꙁа нꙑ пострадавъшааго волеѭ пробьштвъшꙙ сꙙ страстьм С 533.28 Изч С Гр κοινωνέω συγκοινωνέω пробьштт сꙙ Вж. при пробьщт Нвб