Старобългарски речник

прлюблꙗт

прлюблꙗт -прлюблꙗѭ -прлюблꙗш несв Привличам към себе си, обичам въшъдъ ѹбо въ антохскꙑ градъ. доброьстънꙑѧ гонꙗаше. а же ѧ гонꙗаше то тꙑѧ прлюбьꙗше  кръмьꙗше С 214.17 Изч С Гр δεξιόω прлюбьꙗт Нвб прилюбя, прилюбя си ВА НТ