Старобългарски речник
прлѣпт сѧ 
прлѣпт сѧ -прлѣплѭ сѧ -прлѣпш сѧ св 1. Привържа се към някого, предан съм някому [прен.] оставтъ лкъ отца своего  матерь своѭ. ꙇ прлѣптъ сѧ женѣ свое М Мт 19.5 ЗI, А. Срв. Мк 10.7 М З 2. Настаня се да живея и да работя при някого [прен.]  шедъ прлѣп сѧ едномъ отъ жтелъ тоѩ странꙑ М Лк 15.15 З А СК 3. Присъединя се, приближа се духовно до нещо [прен.] прілѣпіхъ сѩ съвѣдѣнїхъ твоїхъ гі СП 118.31 Изч М З А СК СП Гр κολλάομαι προσκολλάομαι прілѣпіт сѩ Вж. при прльпнѫт Нвб