Старобългарски речник
прлѣпт 
прлѣпт -прлѣплѭ -прлѣпш св Прилепя, прикрепя плътно към нещо  се рекъ прлѣп къ сѣдаѭштѹѹмѹ сꙙ камен смокъве С 300.13—14 Изч С Гр προσπλάσσω Вж. при прльпнѫт Нвб