Старобългарски речник
прложт сѧ 
прложт сѧ -прложѫ сѧ -прложш сѧ св 1. Причисля се, приравня се вкъ ... прілож сѩ скотѣхъ несъмꙑслънꙑіхъ СП 48.13 Срв. СП48.21 ѣко ѹбо ꙇ своѣ ѧда творѧште тако ꙇ пріложіте сѧ свѧтꙑні хъ К 1а 23 їѡсфъ ... прложвъ сꙙ къ блаженѹѹмѹ даудѹ С 364.15 2. Присъединя се към някого или към нещо бѣсѣхъ сꙙ прложт С 61.8 волмъ аранъскѫѭ вѣрѫ неже къ кѹпносѫштю прложт сꙙ С 202.2 Привържа се към някого, предан съм някому, прилепя се към някого. створ спрьва мѫжа  женѫ. створлъ ꙗ естъ ... сего рад оставтъ лкъ. оца  мтерь.  прложтъ с еі.  бѫдета оба една плъть СК Мт 19.5 3. Допра се, приближа се блажѫ ѹста твоꙗ. бе сꙑтост насꙑштьша сꙙ.  прложьша сꙙ къ сѹсовомъ ѹстомъ С 457.26— 27 блажѫ о тво прложьш сꙙ къ їсѹсовама ома ... лце тво прложъш сꙙ къ божю лцѹ С 457.28— 29, 458.1 Изч СК СП К С Гр παρασυμβάλλομαι συγκατατίϑημαι προσπείϑομαι προτίϑημι συντίϑεμαι ἑνόομαι προσπελάζω προστίϑεμαι προσκολλάομαι κολλάομαι пріложт сѧ [сѩ] пріложіт сѧ Вж. при прложт Нвб