Старобългарски речник
првлѣщ сѧ 
првлѣщ сѧ -првлѣкѫ сѧ -првлѣеш сѧ св Прибавя се, присъединя се гда бо хоштѫ повѣстьнаꙗ съкаꙁат дѣлеса. тѹ аб съ вдомъ ѹдеса к н҄мь првлѣкѫтъ сꙙ С 344.2—3 Изч С Гр ἐπισπάομαι Вж. при првлѣщ Нвб