Старобългарски речник
прбꙑтъкъ 
прбꙑтъкъ -а м Полза, изгода вꙇдѣ лі колкъ прꙇбꙑтъкъ. ѣві страждѫштімъ ꙁьлѣ К 3b 14 ꙿто т прбꙑтъка бꙑстъ С 66.18 Изч К С Гр κέρδος прꙇбꙑтъкъ Нвб Срв прибиток, прибитка ж остар ЕтМл БТР