Старобългарски речник

потъень

потъень -ꙗ ср Спъване, препъване [образно] аште падаетъ врагъ тво не порадѹ сꙙ.  о потъенї мѹ не въꙁнос сꙙ С 126.20 Изч С Гр ὑποσκέλισμα потъен Нвб Срв [на]тъкване