Старобългарски речник
постьлат
постьлат
-постелѭ
-постел҄еш
св
Постеля, разстеля, застеля
народ постълашѧ рꙁꙑ своѩ по пѫт
М
Мт 21.8
ЗI
А
СК
вѣ вь рѫкѹ мѣсто постьлашꙙ
С
326.15
постелꙗмъ мѹ котꙑгꙑ
С
341.21—22
Застеля, приготвя маса за ядене.
тъ вама покажетъ горьнцѫ велѭ. постъланѫ готовѫ
М
Мк 14.15
З.Срв.
Лк 22.12
М
З
Изч
М
З
А
СК
С
Гр
στρώννυμι
ὑποστρώννυμι
постълат
Нвб
постеля, постилам
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА