Старобългарски речник
постъ 
постъ -а м В християнството — пост, спазване на предписанията за телесно въздържание и покаяние за определен период с цел духовно пречистване родъ же сь не сходтъ тъкмо молтвоѭ  постомь М Мт 17.21 А, СК.Срв. Мк 9.29 М З А СК не охождааше постомь  молтвам. слѹжѧшт день  ношть М Лк 2.37 З А СК прікрꙑхъ постомь дшѫ моѭ СП 68.11 колѣнѣ мо ꙁнеможете отъ поста СП 108.24 да дасⷮ҇ емѹ цѣленью постъ СЕ 103b 18 потⷭомь  млⷪенемь. да побѣдмь бѣсовьскѧ пльк ТФ А 7 въ постѣхъ  молтвахъ дьнь  ношть прлежꙙ С 145.13 егда повѣстꙿ сѧ постъ л бьдѣнье то вꙿс ѹжа(...) Р II 4.36 свѧтꙑ постъ αἱ νηστεῖαι Постът преди Великден; Четиридесетница сѫⷠ҇ а҃ стааⷢ҇ поⷭ҇ А 74c 7 Срв. Е6а 2 сѫⷠ҇ б҃ стаⷢ҇ поⷭ҇ А 75b 9 сѫⷠ҇ в҃ стааг҇ поста҇ А 76b 12 Срв. СК75а 11 М З А СК Б Е СП СЕ К С Р ТФ Гр νηστεία Нвб пост ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА