Старобългарски речник
порѫтт сѧ 
порѫтт сѧ -порѫщѫ сѧ -порѫтш сѧ св Пропадна, погина егда сѩ падетъ не порѫттъ сѩ СП 36.24 Изч СП Гр καταράσσομαι Нвб Срв порутя [се], порутвам [се], порутям [се] ’съборя [се], срина [се]’ диал ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР