Старобългарски речник
поръпътат
поръпътат
-поръпъщѫ
-поръпъщеш
св
Зароптая, започна да изказвам недоволство или негодувание, възроптая
поръпъташѩ вь селѣхъ свохъ. не ѹслъшашѩ гласа гнѣ
СП
105.25
аще л же не насꙑтѩтъ сѩ ї поропъщѭтъ
СП
58.16
Изч
СП
Гр
γογγύζω
поропътат
Нвб
Срв
пороптая
’роптая малко, кратко време’
НГер
ЕтМл
БТР
АР