Старобългарски речник
поновт 
поновт -поновлѭ -поновш св Установя, въведа н саѹлъ пръвꙑ поноввꙑ цѣсарьскꙑ вѣньць. н даудъ рогомъ ꙗвьнꙑ достонъ цѣсарьствю нареенъ С 238.17 тꙑ въскрьсенмъ. въскръсень намъ понов С 505.27 С Гр ἐγκαινίζω ἀνακαινίζω Нвб по[д]новя, по[д]новявам ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР