Старобългарски речник
помꙑслъ 
помꙑслъ -а м 1. Помисъл, намерение, замисъл а рождьство го вьсемѹ словѹ оделѣ. а  отъ гроба  сходъ прѣдетъ вьсего помꙑсла С 501.17—18 ꙗкоже мѹ ... ꙁълѹѹмѹ помꙑслѹ не нат на срьдьце С 517.1 въходш  освѣштаеш тьмнꙑѧ нашꙙ помꙑслꙑ С 507.11—12 ꙗко ꙁѣло мꙙ съдръжꙙтъ роꙁльн помꙑсл С 524.24—25 2. Помисъл, желание, стремеж млост бо достона бѫдеш. акꙑ помꙑсломъ прѣдолѣна жена С 241.5 вь слѣд помꙑслъ вьслѣдѹѭштѫ потрѣбѫ мѫшта С 430.1 3. Надежда, вяра кꙑѧ помꙑслꙑ въ срьдьц ношааше С 66.13 вьсѣꙗна бꙑшꙙ въ ловѣьскꙑѧ помꙑслꙑ С 533.20 Идея, внушение. вьсѣавъ бо помꙑслъ ѹжаст го С 521.25—26 насѣваатъ мѹ отъааньꙗ помꙑслꙑ С 523.17— 18 стотѫ срьдььнѫѭ помꙑслꙑ прсно стꙙ С 280.29 4. Като нареч. помꙑсломь тв ед ἐν ἐπιϑυμίᾳ Мислено, духом съ горꙑ къ намъ новꙑ с боговдъцъ. снескꙑѧ помлꙑсломъ (!) съшедъ С 278.2 же [комѹ] на помꙑслѣ τά [τινι] ἐν ἐπιϑυμίαις Този, който е очакван, въжделаният [за Исус Христос] пробьштте сꙙ рѣшꙙ нашемь весел.  пѣсн да навꙑкнете. же мѡусї  їнѣмъ пророкомъ на помꙑслѣ С 321.6 С Гр λογισμός ἐπιϑυμία ἔννοια διαλογισμός διάνοια Нвб помисъл АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА