Старобългарски речник
помрат сѧ 
помрат сѧ -помраѫ сѧ -помраш сѧ св Затъмня се, потъмнея, загубя блясъка си слъньце помратъ сѧ. ꙇ лѹна не дастъ свѣта своего М Мк 13.24 З Образно. помраісте сѩ оіхъ да не відѩтъ СП 68.24 Изч М З СП Гр σκοτίζομαι помраіт сѧ Вж. при помрат Нвб