Старобългарски речник
покалꙗт сѧ
покалꙗт сѧ
-покалꙗѭ сѧ
-покалꙗш сѧ
св
Окалям се, омърся се [прен.]
ꙁълꙑм дѣлꙑ. сам сꙙ покалꙗте
С
507.28—29
Изч
С
Гр
ἐγκυλίομαι
Нвб
покалям
диал
НГер
ЕтМл
ДА