Старобългарски речник
поꙁъвань
поꙁъвань
-ꙗ
ср
1. Призив, повик
не бѫд нктоже лхъ поꙁъванꙗ
С
319.14
2.
Прен. Призвание, мисия
аꙁъ съвꙁаньі о г подобьн(ѣ) ходт поꙁъваню мьже поꙁъвасте с
ЗЛ
Iб 1—2
Изч
С
ЗЛ
Гр
κλῆσις
поꙁъван
Нвб
позвание
остар
ВА
Срв
позъваване
остар
НГер
ЕтМл
позоваване
ОА
АР
