Старобългарски речник
поꙁоръ 
поꙁоръ -а м 1. Забава, забавно зрелище, представление сътвор же комсъ. вь дьнь гр.  поꙁорꙑ С 221.5—6 2. Зрелище, гледка вьс пршедъше народ на поꙁоръ сь. вдѧште бꙑваѭштаа ... въꙁвраштаахѫ сѧ М Лк 23.48 З А 3. Прен. Позор, опозоряване боже мо хе с. гоже рад болѣꙁнь сѭ прѣтръпѣхъ.  поꙁоръ С 150.21 обꙑен поꙁор ἡ τῶν ϑεάτρων συνήϑεια Традиционни игри, обичайни зрелища по сътворен же комсѹ обꙑенꙑѧ поꙁорꙑ. повелѣ на ѹтрьн҄ дьнь првест раба божꙗ артемона С 226.8 поꙁорѹ бꙑт ϑεατρίζομαι Бивам опозорен, подложен съм на опозоряване се ꙋбо пон(о)[...]  пеалм. поꙁорѹ б[...] Е 9а 13 поꙁорѹ сътворт ϑριαμβεύω Опозоря, унизя, посрамя, направя за срам и позор сь стъ стъ. облвъ крьстомъ.  поꙁорѹ сътворвъ С 467.4—5 поꙁоръ съборьнꙑ ἐκκλησία ἐν τῷ ϑεάτρῳ Публично събрание за опозоряване на някого народѹ же хотꙙштѹ поꙁоръ съборънꙑ творт С 130.28—29 Изч М З А Е С Гр ϑέατρον ϑρίαμβος ϑεωρία Нвб позор ОА ВА ЕтМл БТР АР РРОДД