Старобългарски речник
поꙁнань 
поꙁнань -ꙗ ср 1. Разпознаване, познаване, откриване вѣсте бо вьс авѣ. ꙗко двъно то поꙁнан. вдѣвъ їѡсфъ своѭ братѭ. хъже братѭ не хотѣ нарешт С 364.20— 21 Знак, белег на нещо. пото л любьве похѹл поꙁнан. пото л лобьꙁанмъ прѣдаан творш С 426.2 2. Възприемане, приемане, получаване ѡ вьꙁѧте намъ. ꙇ оставлене грѣхомъ. ꙇ поꙁнане твоеѩ благодѣт СЕ 60а 25 ѡ съподоблень намъ. мол твоѭ стꙑхъ аплъ ... ѡ послѹшань намъ. ꙇ поꙁнань стааго дха СЕ 60b 25 къ богѹ поꙁнань ϑεογνωσία Богопознание, познаване на Бога  младеншт проповѣдаѭтъ схъ къ богѹ поꙁнанꙗ младеньство С 321.30 Изч СЕ С Гр γνώρισμα ἀναγνωρισμός поꙁнан поꙁнане Нвб познание ОА ВА ЕтМл БТР АР