Старобългарски речник
подрѫжт 
подрѫжт -подрѫжѫ -подрѫжш св Побия, забия, забуча нещо [в земята] побѣднкъ бо кръстъ. дноѭ ѹбо подрѫженъ. прсно же бѣсꙑ прогонꙙ С 428.1 Изч С Гр πήγνυμι Нвб Срв подръгна, подръгвам ОА ВА ЕтМл БТР