Старобългарски речник
подвꙃат 
подвꙃат -подвꙃаѭ -подвꙃаш несв св подвжѫ -подвжеш Подбуждам, насърчавам, възбуждам, подтиквам към нещо нашъ ѹмъ подвꙁаѧ на скан С 401.30 обꙑкла бо сѫтꙿ потаньꙗ.  ꙙстаꙗ благꙑхъ съповѣданьꙗ. слѫ пртварѣт ште напае.  подвꙁат творꙙштмъ ѧ С 543.29 прлож ома добрѣ невѣрьств. подвжꙙ прлеж дондеже ме вѣровьнѫѭ анкурѫ С 500.12 подвꙃат ѧ лѣпо естъ на справлене ЗЛ IIб 21—22 Изч С ЗЛ Гр ἀνακινέω ἐπείγω σπουδαίως подвꙁат Нвб Срв подвизавам се ОА ВА ЕтМл БТР АР РБЕ