Старобългарски речник
погрѣшт сѧ 
погрѣшт сѧ -погрѣшѫ сѧ -погрѣшш сѧ св Лиша се от нещо, загубя небесьнꙑѧ жꙁн погрѣш сꙙ.  н сеѧ же наслад сꙙ С 93.13—14 Изч С Гр διαμαρτάνω Вж. при погрѣшт Нвб